Един прекрасен есенен следобед, когато слънцето вече се бе скрило зад хоризонта, момичето чу камъчетата, удрящи се в прозореца... Сърцето й трепна..! Въпреки, че й се струваше невъзможно мисълта, че може да е той я караше да лети.. Тя отвори прозореца..... Да, той беше там, а тя незнаеше къде се намира..толкова бе щастлива..:)) 
- Ти тук? - успя да промълви във вълнението си тя..
- Да..дойдох да те видя..къде се изгуби?
- Теб те нямаше, аз идвах да те видя...Дори ти звънях, но нямаше никой..Качи се... - и тя го покани горе..
 Той се качи, а нейното сърце заби още по-ускорено...Бяха сами..
 Влязоха...той я притисна силно до гърдите си и я попита:
- Да те целуна ли? .... Да те обичам ли?
 Целуна я, а тя неможеше да повярва... Имаше чувството, че сърцето й ще изкочи... А той я гледаше с красивите си черни очи, в които можеш да се изгубиш..:)) Устните му бяха тъй близо.. Тя почувства как силите й си отиват и се предава на прегръдката му... Толкова беше хубаво, че неискаше да повярва... Ръцете му бяха изпълнени с топлина и докосваха нейните, които не спираха да треперят... За втори път той я успокояваше по този начин... На нея й беше непонятно как успява с едно единствено докосване да я накара да забрави за другите и да се усмихне..:)) Той я целуна.. Една дъълга и така желана целувка.. И точно в този момент тя чу гласа на майка си:
- Сузана... ставай за училище..!!!
 Тогава тя разбра, че всъщност всичко е било просто сън.. Той, камъчетата по прозореца, прегръдката, целувката...ВСИЧКО..!!! На очите й се показаха сълзи..Замисли се... Нима всичко беше само излюзия? А беше толкова реално..толкова хубаво..Тя разбра,че не го е забравила, напротив - обичаше го по-силно от всякога!! Бързо избърса сълзите си, оправи се и отиде на училище..В очите й се четеше тъгата, но тя бе усмихната, защото обичаше.. :))
  И продължи с бърза крачка.. :)) 
          ^^^                  ^^^