За този блог
Гласове: 178
Блогрол
1. S roGca:)))
2. Oma!na Roza!
3. [!][!][!]
4. :):):)
5. Beautifull dream..:)
6. dreamgirls :))
7. Super Blog4e =]
8. Shine...
2. Oma!na Roza!
3. [!][!][!]
4. :):):)
5. Beautifull dream..:)
6. dreamgirls :))
7. Super Blog4e =]
8. Shine...
Постинг
14.06.2016 16:18 -
Онази Любов
Автор: sladurcheto0
Категория: Лични дневници
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2016 16:24
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 14.06.2016 16:24
Всеки има по една такава. Дето идва неканена в сънища и спомени, не те оставя и за секунда. Навсякъде е и във всичко.
Уж я няма, а не спира да е там. Виждаш я наяве - в погледи, усмивки, думи, мирис, в стръкче трева или детелинка, във вкусен сандвич дори; и насън - в опит да избягаш от нея, от действителността, тя пак идва и напомня за себе си.
Тази Любов е от тия, дето идват внезапно. Като лятна буря - живота си тече в нормалния ритъм - скука, сивота, от време на време нещо различно.. и изведнъж, насред знойната жега, приличаща на малък Ад - ето я и нея. Отначало започва с лек бриз. Приятно е. Мислиш си, че ще отмине бързо и незабелязано почти. Полека-лека идват облаците, скрива се жаркото слънце. Олеква ти. И сякаш от никъде - дъжд. Силен, освежаващ, поглъщащ всичко горещо (и лошо), пречистващ, носещ щастие.
Дъжд на едри капки Любов.
Радваш му се и танцуваш под него. Харесва ти. Обичаш този дъжд. И никой не разбира кога, Но свършва...
и дъждът и Любовта. А след дъжда, въздуха е дваж по-тежък. Задушно е, трудно да се диша. После идва есента. За момент се наслаждаваш, багрите, умереното време. Ден е хубаво, два е лошо, но се радваш на слънчевите дни. За да има дъга, трябва да се примириш с дъжда все пак. Но хубавите дни стават все по-голяма рядкост. Тъжно е, защото всичко умира, но пък е красива смърт, нали? :) Настроенията ти се сливат с природата, а ето , че идва зима. Студ. Безкраен, всепоглъщащ студ. И самота. Няма го лятото, колкото и да мразеше жегата. Няма я и тъжната, но сладка есен. Само студа, който пронизва всяка частица от теб и те изтощава докрай.
Като след Онази Любов.Смачква те. Ти я забрави, а тя си връща като ти показва колко грешиш. Спомена те изтощава. Гониш всичко от мислите си, бягаш от тях. Но мамка им = бързи са и те настигат. Блокираш всичко, освен сълзите. Някой да знае къде е кранчето? Снимките на стената, сякаш се кискат и се наслаждават на прескачанията на пулса ти. Драскаш със зъби и нокти, бориш се и в ума и в сърцето си. Нищо не те спасява, а и не е сигурно дали искаш да бъдеш спасен. Какво пък? Не си ли струва да се умре от Онази Любов?
Дъжд на едри капки Любов.
Радваш му се и танцуваш под него. Харесва ти. Обичаш този дъжд. И никой не разбира кога, Но свършва...
и дъждът и Любовта. А след дъжда, въздуха е дваж по-тежък. Задушно е, трудно да се диша. После идва есента. За момент се наслаждаваш, багрите, умереното време. Ден е хубаво, два е лошо, но се радваш на слънчевите дни. За да има дъга, трябва да се примириш с дъжда все пак. Но хубавите дни стават все по-голяма рядкост. Тъжно е, защото всичко умира, но пък е красива смърт, нали? :) Настроенията ти се сливат с природата, а ето , че идва зима. Студ. Безкраен, всепоглъщащ студ. И самота. Няма го лятото, колкото и да мразеше жегата. Няма я и тъжната, но сладка есен. Само студа, който пронизва всяка частица от теб и те изтощава докрай.
Като след Онази Любов.Смачква те. Ти я забрави, а тя си връща като ти показва колко грешиш. Спомена те изтощава. Гониш всичко от мислите си, бягаш от тях. Но мамка им = бързи са и те настигат. Блокираш всичко, освен сълзите. Някой да знае къде е кранчето? Снимките на стената, сякаш се кискат и се наслаждават на прескачанията на пулса ти. Драскаш със зъби и нокти, бориш се и в ума и в сърцето си. Нищо не те спасява, а и не е сигурно дали искаш да бъдеш спасен. Какво пък? Не си ли струва да се умре от Онази Любов?
Няма коментари
Търсене
